Shabalinvlad: ВПП – абсолютно обективен показател

Лидерът във временната ранглиста на PokerStars за спечелени ВПП, 10-кратен носител на статуса Supernova Elite и световен рекордьор, спечелил 4,5 SNE 2013 година и първият достигнал този статус през 2014 даде ексклузивно интервю за GipsyTeam.

- Здравей Владимир! Много малко ни е известно за теб – почти не пишеш във форуми, за това ще започнем с малко предисловие: Владимир Шабалин играе покер повече от 5 години. Миналата седмица вписа своето име в онлайн покер историята достигайки Supernova Elite в PokerStars за 10-ти път. Shabalinvlad започва кариерата си през 2010 година с $15 в сметката от Double or Nothing SNG, 2011 – Fifty50 и кеш, а през 2012 с $10,000 банка започва да играе 6-макс хипер турбо …

- Здравейте! Ще ви поправя, че не „започва да играе“ хипер турбо, а започва да добавя и такива. В момента играя всичко – Fifty50, 9 макс, 18 макс … Когато се появи хипер турбо формата, играта на турбо изчезна – наложи се да се адаптирам към променливите обстоятелства.

Имаше още един момент. Много добре помня, че през април 2011 играех кеш с банка около $1,500. Трябваше да внасям вноски за апартамент от $5,000 месечно, а имах само $1,500. Това беше патова ситуация и въобще не знаех какво да правя. В момента, в който преминах на 6 макс обаче попаднах в ъпсуинг … Много играчи се оказват в такива ситуации подобни на задънена улица. В този момент късметът играе голяма роля. Преди няколко дни се замислих – а ако тогава не ми беше провървяло, какво ли щеше да стане? На някой не му върви в самото начало, друг попада в даунсуинг, без дори да има представа какво е това. Тук той си мисли – „Работата е ясна, играя лошо. Трябва да спирам с покера“.

- Защо ти, оказвайки се в „патова ситуация“, решаваш да смениш формата?

- Така и не ми потръгна кеш играта. Нямаше усещане, че съм в даунсуинг – просто играех и чувствах, че ме прочитат. Ясно беше, че нещо трябва да се промени. Тогава се появиха Fifty50 като алтернатива на DоN’овете и се насочих натам. Това, че все пак поиграх кеш, много ми помогна. Когато ме попитат от какво да започнат, аз винаги съветвам – кеш, защото ни приковава вниманието към пост флоп играта. Когато играех DoN’ове, нямах и понятие защо трябва да се изолират опонентите например. Кеш играта ме научи да изолирам, да ц-бетвам и т.н. Кеш играта помага несравнимо повече от другите, за развитието на един играч. Когато преминах на Fifty50, видях регулари, с които преди съм играл DoN и те продължаваха да си играят така, практически без пост флоп игра. В ранна фаза беше типично да фолднат валета, а да не говорим за сютед конектори. Тогава, благодарение на тази моя лека промяна, нещата потръгнаха. Важно е да се усвояват и други формати, от тях може да добавиш много към основната си игра.

- Как се озова на 6-макс SNG? Екшънът на Fifty50 също ли приключи бързо?

- Първо – играта във Fifty50 значително намаля и второ – започнах да губя. Трябва да отбележа, че всяка смяна на формата не е била предизвикана от „хубав живот“, задължителен даунсуинг, задължително осъзнаване на това, че вече нищо не биеш или всичко подобно … Няма лошо без добро. Всеки преход към друг формат беше съпътстван от нарастване на приходите.

В покера, както и в живота, ако правилно се пренастроиш в кризисна ситуация, може да намериш нов стимул и да откриеш нови хоризонти. Когато играех DoN’ове – изкарвах по $4-5к на месец! По онова време бях студент със стипендия от $50. Не излизах от зоната на комфорта и играех турнири с $20 вход – понякога до $50 и бях убеден, че хората играещи на лимит $200 са полубогове, а тези на $500 – недостижими. Никога! Изкарвах по $5к на месец и не знаех какво да правя с тях. За това и не се развивах. С банка $35к играех „двайсетачки“ и най-губещия ми ден беше -$500. После купих апартамент на разсрочено плащане и веднага се появи стимул. Изтеглих почти всичко, събрах си дълговете и си оставих банка от $3,000.

- А после си останал с банка $1,500 и удачно си сменил форматите. Какво ти помогна правилно да се пренастройваш през твоята кариера и как стана рекордьор по SNE?

- Това, което ми хареса в SNE статуса, е че целта е конкретна и точна. Например, трябва да направя 20,000 точки и аз много ясно разбирам какво трябва да се направи, за да се постигнат – еди колко си маси, еди какъв си бай-ин за еди какво си време. Обичам конкретното. За мен SNE стана един вид заплата. Каквото и да се случи ти ще си я получиш. Достигаш 1 SNE – ето ти $130,000, а загубите и печалбите разглеждам като глоби и премии. Ако играя лошо, ме глобяват и ще си го удържат от дохода. Ако играя добре, тогава идва премията. Това е като работа и SNE ми дава един вид стабилност.

Какво ми помага – това е въпрос на мотивация. Преди да се впусна в състезанието за SNE, прочетох как един регулар е направил 2х SNE, друг – три … После в PokerStars се появи открита годишна ранглиста. Това се случи през 2012 година. Прегледах я и видях, че съм 26-ти. Опаа! До ден днешен помня този момент. Тогава се запалих по ранглистата. Много ми допада съперничеството в покера. Смешно е как, когато започвах да играя, това бяха турнири по долар, първата ми мисъл беше – „Опаа-сега знам къде ще си харча парите!“. Не си и помислях, че с игра може да се изкарват пари – просто ми допадаше турнирната борба. Така и започна всичко – видях тв предаване от EPT Прага.

- С коментатор Илия Городецки? (руски играч и коментатор на ЕПТ)

- Разбира се! Илия Городецки за мен е като герой от  „Лека нощ, деца“. Гласът му за мен е като глас на близък, веднага изпитвам носталгия!

И така, паралелно с предаванията, вървяха фрийроли за по 5,000 човека с пакет за Прага за победителя. Всеки ден тичах, буквално тичах след работа, за да се прибера и да хвана тези фрийроли. Мечтаех си как седя на телевизионната маса и как произнасям по телевизията със солиден глас : „Ол-Ин“.

Когато се видях на 26-то място в ранглистата, си помислих, защо да не пробвам да вляза в десятката? Винаги е много интересно да си в Топ 10 в света по някой показател. Е, да, това е само рейк, но всичко е конкретно – иска се определено количество точки. В покер средите споровете за това кой е най-добрия играч са много. Някои назовават Негреану, други Сулски, на някои по им допада Оливие Бускет, кумири много и всеки е добър … А ВПП – това също си е обективен показател. Така реших към края на 2012 да вляза в десятката. Приключих 6-ти или 7-ми. За 2013 вече исках да съм именно пръв.

- След като за теб това е толкова важно, защо си скрил ника си от ранглистата на PokerStars?

- Навремето избрах „много подходящ“ ник (бел.ред. като наш Калин Тончев ). Дори писах на PokerStars, молех ги за смяна, опитах се да ги стресна, че ме преследват, но те поискаха доказателства и отговаряха с шаблони. Общо взето спрях да се занимавам.

Връщайки се към качествата, които ми помагат да постигам такива резултати –  това са желанието да съм първи в света, да покоря световен рекорд или пръв да пресека финалната линия. Много патос, но аз наистина го желая. Да направя нещо, което никой, никога не е правил. Част от мотивацията ми е и материалната мечта. Когато започна да усещам, че не знам за какво играя, веднага се замислям за нещата, които искам. Ферари, вила на морето, яхта … Такива атрибути на „красивия живот“. Намирам в интернет подробно описание на определената вещ и нейната цена и започвам да смятам колко време трябва да играя. Иронично е, че все още не съм си купил нищо, но в най-близко време съм замислил да го направя накуп.

Много добре си спомням, как 2012 година maratik спечели милион. Тогава се замислих – ако обикновен микро регулар може да го стори, с какво му отстъпвам аз? Защо той може, а аз не? В МТТ това става бързо, но много по-рисково и без каквито и да било гаранции. За това реших, ако не накуп, то с постоянен грайнд ще си изкарам първия, и надявам се не последния, милион от покер. Когато обаче постигнах и тази цел миналата година, нямаше особена радост. Ако тези пари ми се бяха „стоварили“ за час, емоциите биха били по-силни … а така – вървиш, вървиш, пристигаш, а в теб пустота.. И какво оставаше да правя освен да започна да изкарвам втори?! …

- Защо не си общуваш във форуми? Да не би да те привлича образът на Фил Айви като недосегаема звезда?

- В един момент започнах да пиша блог в GipsyTeam и грубо казано „изрових“ от себе си няколко поста. Тогава живеех в Португалия и имах интересни мисли по въпроса със смяната на местожителството, имиграцията и живота в чужда страна. После хората започнаха да ми отговарят. Написах огромен пост, буквално изцедих всичко от себе си, а те се хванаха за една фраза и започнаха да я обсъждат, въпреки че не беше дори отчасти основната ми мисъл. За какво говорите бе хора? Не това исках да обсъдя! Може и разликата да не е голяма, но аз предпочитам личното общуване вместо писането. Пиша малко, но въпреки това чета форуми всеки ден и лично се познавам с много от регуларите.

- Как изглежда един твой обикновен ден? Какъв ти е графикът?

- Ставам около 16:00. Започвам с хигиенни процедури и сядам да играя. Сутрин винаги имам желание за игра … Е, как сутрин, в 16:00! – мисля, че в света на покера ме разбират. Играя час-час и половина и отивам да хапна, после пак игра, чета форуми, уча английски, ровя из YouTube и пак игра. После може да имам някаква работа или излизане …

Много хора се интересуват как мога да играя толкова много? Всеки път не ги разбирам. За мен всичко е въпрос на тайм мениджмънт. Ако тези хора вместо Вконтакте (руски еквивалент на Фейсбук), други игри и т.н. играеха покер, пак толкова щеше да се връзва. Не играя прекалено много, събират се 7-8 часа на ден. Средностатистически работен ден – всеки може така.

Ако правя нещо, което смятам за глупаво, например да зяпам сериал, тогава вътрешния ми глас заговаря – „Какво правиш? Как си прекарваш времето? Прави нещо полезно!“; „Не искам да правя нищо полезно …“; „Ами сядай да играеш тогава, не се разсейвай, времето върви, а ти си вече на 26!!“.

Вътре в мен седи шеф, който не позволява да се занимавам с глупости. Така минават три седмици и после настъпва момент, в който чувствам, че съм се изчерпал. Тогава задължително заминавам за някъде. Проблемът при покера е, че моят дом е моето работно място – едно и също са. Вкъщи съм като на работа и за това не мога спокойно да седна да погледам телевизия – нали съм на работа!! Само по време на пътуванията никой не ме дърпа, мога да се отпусна, да се разходя, да се попека на плажа …

- В едно интервю за husng.com ти спомена, че миналата година си прекарал само половин година вкъщи и въпреки това стана 4,5 х SNE. Явно играеш и по време на пътуванията?

- Да, играя, но на остатъчен принцип.

- Считайки, че тази година вече си постигнал SNE х 2, явно се справяш и за половин година. Разкажи ни за подхода ти към играта?

- Не мога да кажа, че SNG са разгадани, но разликата между регуларите вече не е огромна. Това не е хедс-ъп кеш игра – тук този, който има понятие от математика може да играе не лошо. Сега много играчи пренебрегват подбора, смятат се за много добри. Понякога хората не разбират, че е по-добре да играеш 6-макс SNG по $100, отколкото $500 маса с пет регулара. Някои играчи, които знам, започват да играят $500, за да се почувстват регулари на това ниво. Те не изкарват пари и постоянно търсят бекъри … на мен също са предлагали няколко пъти … И всеки път едно и също – играя добре, но даунсуинг … Човекът може да изкарва пари на $200, но играе за $500 и губи. Има и още нещо, което влияе на играта – тилта. Даже на тези, които играят много добре, играта се разпръсква по време на тилт. Единственото реално нещо, което ми помага да се боря с тилта, е банката ми. Аз между другото съм привърженик на мнението, че за да играеш хипер турбо, ти трябва банка от 1,000 бай-ина. Когато ме попитат дали 100 бай-ина са достатъчни за преход на 15-ки примерно, оставам в недоумение. Едно нещо е да загубиш за един ден 5% от банката си, съвсем друго е да загубиш 50%. От тук започват проблемите, хората се опитват да „избият“ загубите и т.н. Често четеш как хората изтеглят 80% от банките си, оставяйки си 20% за разиграване наново. Случва се да загубят половината сума и изпадайки в тилт да довършат банката. Ако обаче такъв играч е имал 100% от стартовата си банка, все е щял да преживее загубата на 10%. Какво се случва след това. Тилт и т.н. и какво? Търсим бекър! В един момент осъзнах много добре, че банката не са пари, а работен инструмент. Това е като лопата за копача или кирка за миньора. Можеш да продадеш кирката, да купиш шише водка и да го удариш на почивка, но утре няма да има с какво да работиш.

- В гореспоменатото интервю за husng.com, ти споменаваш, че имаш сложни отношения с PokerStars. Въпреки че си платил $820,000 рейк само за 2013, не са ти върнали парите загубени заради проблеми с връзката въпреки, че на други играчи ги връщат. Промени ли се нещо след интервюто?

- Не. Струва ми се, че не им пука особено. Не говоря само за отношение към мен. Убеден съм, че след време кеш масите ще са само ZOOM. Регуларите негодуват, споменават динамиката, но … не им пука. Бизнесът преди всичко. В същото време, като отношение към играчите, PokerStars си остават най-добрите. За това не ми е приятно, когато парите на други се връщат, а на мен не. Когато играех по $100 ми ги връщаха и получавах мейли, че съм важен за тях играч. Сега вече не съм важен.
В настоящия ми формат, хипер турбо, за 2 минути може да изгубиш няколко хиляди долара, ако по някаква причина компютърът се рестартира – случва се и това. Отговора е – „Много пъти вече сме ти връщали пари“. Разбира се. Възможно е да са ми връщали повече, от на когото и да било, но аз и играя повече, от когото и да било – гледайте пропорционално. Тук излиза, че човек, който играе по $1 има лимит за възвращаемост $2,000 и човек, който навърта до $100,000 – също. Писах им, че нямам нито една загуба на връзка с мрежата, а те ми отговарят за проблем с интернета при мен. В един момент имах чувството, че просто не ми четат мейлите.

- Как се отнасяш към бекинга и инвестициите?

- От една страна трябва да се занимаваш и с това по време на покер кариерата си. В един момент усетих, че парите ми просто си стоят – в банката или в PokerStars. Печелейки или дори губейки от инвестиции в злато или недвижими имоти, ти все пак получаваш инвестиционен опит. Разбира се, за да не си на загуба трябва да се отнесеш към такова начинание сериозно. Случва се играчи да натрупат пари на високите нива, но от незнание какво да правят с тях сядат да играят кеш на нива $400/$800 например. И при мен се е случвало – от незнание в какво да инвестирам се появява мисъл с кой да поиграя. Поради тази причина влагам в недвижими имоти. Прост, удобен и сигурен вариант. В бекинга също имам опит, но ми хареса отговора на Майк Макдоналд, който на въпроса защо не се занимава вече с бекинг, отговори – „Започнах лошо да спя“. Аз забелязах също, че играя и едновременно си мисля – ‘Защо той губи?“. Това ме дестабилизира емоционално. Един от плюсовете на покера е факта, че разчиташ на себе си – не е нужно да се отчиташ или да търсиш отчет от някого. А относно доходите ми извън покера – предлагам и тренировки.

- Тук има още една близка тема – дълговете?

- Да. Парите в покера не винаги са лесни, но са бързи и „палави“. Общо взето тези пари идват доста преди разбирането как да ги харчим. Много често хората се отпускат с тях – дават на заем на един, на втори, купуват кола на приятелката си, изпращат приятели на почивка и т.н. Усещането, че тези пари могат да ти потрябват по-нататък отсъства. Отнасяш се към тях като даденост и си сигурен, че ще спечелиш още. Покерът обаче не ти е длъжен. Естествено, често се случва да попаднеш в даунсуинг, да загубиш парите си, а приятелите да не ти ги връщат. Оказваш се в ситуация, в която би могъл да си играеш на лимита, но вместо това се налага да си просиш дълговете обратно.

- Разкажи за бъдещите си планове?

- Разбирам, че покерът ще свърши или поне доходите, които ги има в момента ще намалеят. Това не е занаят с перспектива за цял живот. Регуларите стават все повече, а аз – все по-мързелив.

Един от основните минуси на покера е, че не ти дава никакви житейски умения. Понякога се питам – „А, какво можеш?“. Еми мога да 3-бетвам и да определям пуш рейнджа … А съм на 26 години и ако сега не започна да се реализирам в друга насока, то по-нататък ще стане само по-зле. Точно поради тази причина играя толкова много – заради усещането, че трябва да отчупя парче, докато още може. Винаги със завист съм гледал бизнесмените. Той си лежи на плажа, а бизнесът работи. Ясно е, че само отстрани изглежда толкова красиво, но идеалният бизнес работи практически без твое участие, а в покера спираш да изкарваш пари в момента, в който затвориш покер клиента. Много играчи захвърлят ученето, когато започват да изкарват пари от покера, но ако на 30 спреш да играеш покер, ще се окажеш на покрайнините на живота. Дай Боже да напуснеш покера състоятелен, но докато играеш е нужно и да се замисляш какво ще правиш по-нататък, да търсиш други пътища. Аз се дипломирах въпреки, че вече в четвърти курс покера ми носеше добри доходи и се появиха мисли да захвърля всичко останало, все пак изкарвах по $4,000 тогава. Струва ми се, че може абсолютно спокойно да се съвмести покера и ученето. Все пак това са различни видове дейност и покер „асоциалността“ може да се съвмести с общуването в университета. Ако правилно си управляваш времето и нареждаш приоритетите, покерът и ученето дори могат да се допълват – приключваш играта и отиваш в университета да се разведриш.

- Много ли те промени покера?

- Преди покера представата ми за света беше по-разноцветна. Имах усещането, че винаги ще съм в ъпсуинг. Има такова понятие в психологията – професионално изкривяване. Когато професията дотолкова те променя, че във всичко си най-вече покер играч. Започнах да забелязвам как и в живота пресмятам всичко според това колко е изгодно и колко време ще ми отнеме, пресмятам дистанцията. Струва ми се, че покерът донякъде притъпява емоциите. Започваш да се концентрираш върху сметки и анализи и спираш да чувстваш. Забелязах, че става трудно да се радвам на слънцето например, само, защото това не носи доходи – в дългосрочен план не е изгодно да се радваш на слънцето! Ако не мога да пресметна нещо, то става все по-трудно за усещане.

- Щом ти липсват тези емоции, значи все още ги носиш в себе си?

- Да си призная – не знам. Иска ми се пак да гледам на света без да пресмятам. От начало исках да изкарам много пари, за да не мисля за тях, но за съжаление става обратното – колкото повече пари изкарвам толкова повече мисля за тях. Преди мислех как да изкарам, сега – къде да вложа. Питал съм много играчи, какво планират да правят след покера и всички махат с ръка – „Сега играя, а после, както дойде!“. Уважавам избора на хората и покерът е достоен занаят, но е опасно да „увиснеш“ само с него. Аз винаги ще играя покер – 100%. Въпреки че играя отдавна, покерът все още ми е интересен и като хоби – той е идеален. Особено, ако е печеливш. Когато допълнителното ти занятие ти носи доходи и удоволствие – идеално. За това се надявам в близко бъдеще да открия себе си и в друга област, но ще продължавам да играя покер и да обикалям по турнири.

Източник: gipsyteam.ru

Снимки: gipsyteam.ru и husng.com