ФЛО(п), търн, ривър – едно интервю със Симеон Цонев (Част 1)

Симеон Цонев е един от най-добрите български покер играчи на живо. Играе холдем вече повече от 10 години, а към днешна дата и всички разновидности на покера. Известният с прякорите „Дон Фло“ и „Пчелата“ играч, е участвал в едни от най-големите покер турнири в Европа, а през 2008 г. играе и в едно от най-престижните събития – “Световните серии по покер Европа”. В последните години почти изцяло се ориентира към кеш игрите, които стават и негова професия. Симеон Цонев е първият български покер играч, който е спонсориран от покер зала – тази на „Checkraiser“. Работил е като покер мениджър и е един от хората, спомогнали най-много за развитието на играта на живо в България.

Дон Фло даде ексклузивно интервю за Покер Спирит …

- Как предпочиташ да се обръщат хората към теб, защото имаш доста прякори?

– За мен е без значение. Различните хора се обръщат към мен по различен начин. Приятелите ми преди покер ерата се обръщат към мен с фамилията ми – Цонев, като това правят и някои хора в казината. Тези, които ме познават от онлайн покер обществото се обръщат към мен с „Дон Фло“ – това правят и играчите от Варна и Пловдив. Повечето играчи от софийските казина пък се обръщат към мен с прякора „Пчела“, защото все пак той ми бе измислен в казино „Радисън“.

- Ако някой непознат се обърне към теб с обръщението „Пчела“, това ще те обиди ли, защото мислихме да започнем интервюто с обръщението г-н Пчела?

– Определено не – обръщали са се и така към мен.

- Разкажи ни от къде идват прякорите „Дон Фло“ и „Пчелата“?

– Прякорът „Дон Фло“ идва още от детските ми години. Като всички деца, израснали в ранните години на прехода, и ние правихме доста пакости. Бяхме нещо като детска „мафия“, всеки от нас беше някакъв Дон, по подобие на героите от филмите за мафиотите, и аз просто бях Дон Фло. В последствие използвах този прякор за никнейм в интернет пространството и той така си и остана. Другият ми прякор – „Пчелата“ се появи в старото казино „Радисън“. В онези времена омахата още не беше станала популярна и всички играехме предимно холдем на нива 5/10 лева. Тогава печелех доста от покер на живо и често коментирах печелившите си ръце с думите „тази ръка бере мед“. В един момент един от редовните играчи в казиното каза, че щом бера толкова много мед значи съм пчела и така почти всички започнаха да се обръщат към мен с този прякор.

- Как откри за себе си покера и кога започна да играеш по-сериозно?

– Тази форма на покер, която е популярна днес, а именно тексас холдем, я открих може би 2002/2003 година, като тя дойде като логично продължение на всички останали комарджийски игри, които играя от както се помня. Още когато завършвах гимназията играех хазарт доста редовно, но тогава фокусът беше върху игри като сварка и покер. Тогава играехме всякакви разновидности и по естествен път стигнахме и до тексас холдема. Мисля, че тогава беше излязъл филма „Rounders“ и игрите се провеждаха в една квартира с приятели. Играехме всякакви видове покер – френски покер, покер с пет карти и една разновидност, която ние наричахме американски покер и за която в последствие разбрахме, че реално само ние сме я играли. Правилата на този вид покер бяха доста интересни – всеки, който раздава, казваше с колко открити карти ще играем. Раздаваше се по една карта, след която следваше рунд на залагане, после следващата и така до раздаването на петата карта. Играта много наподобяваше по правила стъд игрите, като аз, понеже съм математик, винаги избирах да играем с открити карти. В последствие разбрахме за холдема, но не бяхме напълно наясно с точните правила и отново го играехме по наш собствен начин – нямаше блайндове и антета.

Някъде през 2005 година, когато онлайн покерът се развиваше и имаше много безплатни турнири за хиляди долари, всеки ден играех само такива фрийроли. По това време залагах на мачове в Betfair и съвсем случайно видях, че те предлагат и покер. Много бързо спечелих около 200 долара и прецених, че играта определено си заслужава. Продължих да играя безплатни турнири в покер мрежата на „Prima“. После се появи Стамен Горчев от Igrach.com и ми разказа за сайта който прави. В онези времена афилиейтите получаваха доста добри комисионни от играчите, дори само за регистрация. Стамен ми каза, че не иска тези пари и ми ги даваше, за да играя с тях. Започнах да играя фикс лимит, като обикалях и сменях сайтове, за да избивам всякакви бонуси – спомням си, че в един момент имах над 30 икони на покер зали на десктопа си. Обиколих почти всички сайтове и някъде в този момент започнахме да играем покер в различни заведения, понеже казината в София не предлагаха игри на ниски лимити. После Стамен организира първите големи турнири – „Bulgarian Poker Open“ в казино „Астера“ с вход от $1,000. Второто издание, което се проведе през 2007 година, събра около 150 човека – нещо трудно постижимо, дори в днешно време, за турнир с такъв вход в България. За мое нещастие и на двата турнира отпаднах малко преди финалната маса.

В края на 2007 година, след няколкомесечни молби, в казино „Радисън“ отвориха игра на ниски лимити – блайндовете бяха 1/2 лева. От там някъде започна истинската ми игра на живо. Спомням си, че първия ден отидохме със Стамен и в казиното беше един негов приятел – Серго, който беше пилот. Реално той беше помолил собствениците на казиното да отворят покер маса, която да е достъпна за играчите с малък банкрол и все пак покерът да се развива. Шефът на казиното беше достатъчно далновиден, за да се съобрази с тази молба, но както всяко начало и това беше трудно – първите две седмици почти никой не сядаше на тази маса. Тогава Серго звънна на Стамен и предложи да отидем и да поиграем. Влязох в казиното със 150 лева в джоба, все пак тогава играех онлайн на нива 25/50 цента фикс лимит и изкарвах някакви пари, около 500-600 долара на месец, но дори не се бях и замислял да играя на живо на нива 1/2 лева. Та отидохме аз, Стамен, Сергей и още няколко млади момчета, които бяха на по 18-19 години. Аз моите пари ги изгубих за около един час и помолих Стамен да ми даде 100 лева на заем, които щях да му върна в Мънибукърс. От там нататък наблегнах на играта в казиното и след две седмици имах около 14,000 лева, играейки само този лимит – 1/2 лева и само на живо.

Интересното в случая е, че щом редовната игра на този лимит започна, всички бяха като отвързани. Комарджиите, играещи рулетка и машинки, които бяха гледали с години покер игри на 5/10 лева – лимит, който не са могли да си позволят, сядаха без да се замислят и играеха с часове, без изобщо да си имат и елементарна идея какво се случва.

Разбира се по-голямата част от тези пари изхарчих без много да се замислям, но тогава в казиното течеше турнирна промоция, каквато не е имало никога, а съм и почти сигурен, че и никога няма да има. Тя течеше всяка събота и неделя, като казиното добавяше 50% от събраните турнирни такси към наградния фонд. Събота турнирът беше фрийзаут с вход 500 лева, а в неделя рибай с 200 лева входна такса. Предполагам може да си представите за какъв оувърлей ставаше въпрос. По това време аз нямах банка, за да играя такива турнири, но тогава Наско Георгиев дойде при мен и каза: „Виждам, че играеш добре и съм готов да ти плащам входните такси. Изиграй 10 турнира, теглим чертата и чистата печалба ще си я разделим.“ Още на първите три турнира аз завърших съответно втори, първи и втори, за което си класиране спечелих 35,000 лева. Разделихме печалбата и от там развитието ми тръгна нагоре. Започнах да играя кеш 5/10 лева и турнири от рода на ЕПТ.

- Тези промоции са били наистина впечатляващи. Не мислиш ли, че ако сега се направи нещо подобно, ще има същия резултат?

– Твърдо не и затова има две основни предпоставки. Първо – играчите, които играеха тогава – от 2000 до 2009 година, са коренно различни от сегашните. Тогава в държавата имаше пари, които се изкарваха доста по-лесно и в големи количества – далавери, приватизации, кражби и измами. В последствие темповете на такива лесни печалби намаляха, а нали разбирате, че за да печели някои тези пари, друг трябва да ги губи, а по онова време хората губеха буквално милиони по казината. Тези играчи вече почти ги няма. Може би останаха около една трета, но те или се научиха да играят покер или просто започнаха да ограничават загубите си до минимум. Втората предпоставка е тази, че когато аз започнах да играя покер, в България имаше максимум 20 човека, които знаеха за какво става въпрос, а сега има поне 1,000 човека, които спокойно могат да печелят пари от покер. Просто аз уцелих едно време на лесна покер игра, въпреки че около две години преди това е било още по-лесно – представете си игра на 5/10 лева, в която всички са влизали алл-ин преди флопа. Избираш правилната ръка и стакът се умножава по шест – как ви се струва? Просто аз съм доволен, че хванах края на тези златни времена.

- Какво предпочиташ да играеш – онлайн или на живо?

– Естествено, че на живо. За мен онлайн покера не е истински покер, а половин покер. Който каквото и да ми говори и каквито и печалби да ми покаже, аз гледам с предубеждение. В онлайн покера не знаеш срещу кой играеш и софтуерът не си го писал ти, нито някой твой приятел. След като има доказани измами и хора в затвора, мисля, че нещата са пределно ясни. За мен в онлайн покера има измама. В какъв процент е, дали е навсякъде и колко влияе аз не искам да споря, както и не желая да убеждавам никой, но е факт, че не можеш да бъдеш сигурен в нищо. Друг факт е, че много хора спечелиха от онлайн покер, аз също спечелих, но навремето от 20 мои приятели 18 бяха на печалба, а в момента от 100 двама. Сега също се печели, но не толкова колкото трябва. За мен онлайн покер трябва да се играе за забавление – с ракийка и салатка, защото е готино и удобно. Продължавам да играя и онлайн, бих пробвал някой турнир, но никога не бих рискувал голяма сума пари на кеш масите и няма човек, който да ме убеди в това.

- Какви разновидности на покер играеш и кой е любимия ти формат?

– Играя всички разновидности, които може да се играят. Моето мнение за покер играта е, че човек трябва да се развива във всички възможни насоки, защото всяка една от покер игрите допълва вашите умения в другите. Когато научаваш примерно стъд, това ти помага на холдем играта. Когато научаваш китайски покер, това подобрява стъд играта ти. Когато научаваш 2-7, това помага да правиш по-добри блъфове в холдем и т.н. Без да давам конкретни примери, на мен лично всяка една игра, която съм научил, ми е помагала за подобряването в останалите. Относно втората част от въпроса …, като цяло хай-лоу игрите са ми най-приятни. Всички формати са ми любими, но когато примерно си играл дълги години холдем всичко се превръща в рутина и става скучно. С две думи не мога да определя даден формат като любим, защото всеки има своя чар и са нужни специфични умения. В някои видове покер преобладава математиката, в набиращия напоследък скорост китайски покер има много комбинаторика, което лично на мен много ми харесва, а в омахата примерно ме привличат безкрайните възможности за победа. В холдемът пък най-хубавото е, че може да спечелиш и без да имаш добри карти в продължителен период от време.

- Как протича един твой работен ден?

– Отивам в казиното към 18 часа, поръчвам си кафе и фреш портокал, почти винаги сядам веднага на покер масата и обикновено играя до към два часа след полунощ. В повечето случаи сменям игрите и лимитите, говоря си почти непрекъснато с останалите играчи – всякакви глупости, защото все пак с едни и същи хора всеки ден темите и шегите бързо се изчерпват. Отдавна не ми прави впечатление колко ще спечеля или загубя, защото знам, че накрая на месеца ще съм на печалба. Спокойно мога да кажа, че за мен адреналин в ежедневния покера почти няма. Ако съм на финална маса на някой голям турнир или играя за сума, която би променила живота ми, нещата се променят, но това се случва рядко.

- Как си почива Дон Фло от покера? Определяш ли се като по-подреден човек – на графика или като човек на настроението?

– Почивките за мен са рядко, но когато ги има са задължително с приятелката ми – ходим на разходки, кино и т.н. По другия въпрос … по-скоро съм човек на настроението и даже бих казал, че съм доста хаотичен. Фен съм на творческия безпорядък и въпреки, че всичко при мен е разхвърляно, реално се знае кое къде е. Със сигурност не съм подреден човек и повечето неща при мен се решават в последния момент.

- Какво отговаряш, когато те попитат какво работиш?

– Отговарям, че играя покер. Случвало ми се е да излъжа, когато въпросът е зададен от по-възрастни хора, които не биха ме разбрали, но за мен това е един вид благородна лъжа. Няма как един човек на 60 години да те разбере и да осъзнае такова нещо. Още в началото на разговора в съзнанието на по-възрастните се появяват комарджии, машинки, загуби на огромни суми и провалени животи и поради тази причина просто казвам, че работя в казино, което е наполовина истина, тъй като аз работих една година като мениджър в казино „Рила“.

– Как се отнасят към твоето амплоа родителите ти и близките?

– В началото им беше трудно, а и все още майка ми и баща ми казват, че се надяват да не практикувам тази професия цял живот. В началото изобщо не разбираха за какво става въпрос, но имаше един период, когато се прибрах в родния си град Габрово и играх онлайн един месец от там. Така успях да докажа на майка ми, че наистина изкарвам пари благодарение на уменията си и ролята на късмета е доста по-малка от тази на знанията и опита. В последствие видяха, че заработвам не малко пари – все пак си плащах наемите, купих си кола и водих един добър стандарт на живот. Въпреки това хора, които не са в тази професия никога не могат да я разберат напълно и винаги им остава едно на ум.

- Смяташ ли, че това виждане трябва да се промени?

– Разбира се, че не. По-добре е да ни мислят за комарджии, отколкото да стане ясно, че от покер могат да се изкарват пари и масите да се напълнят с „чакали“, които да си чакат асата и поповете. Ако искат да твърдят, че сме и наркомани, за мен това не е проблем.

Част 2