Защо да играеш, ако не може да спечелиш?!

По време на обзора на интересни статии и новини се натъкнах на подкаст (любезно описан от колегите от GipsyTeam). Любителите на телевизионните серии „High Stakes Poker“ и „Poker After Dark“ веднага ще познаят главното действащо лице.

220px-Eli_ElezraПреди около пет години, най-известният военен в покер обществото, лейтенант от Израелските специални сили, носител на две WSOP и една WPT гривна Eli Elezra даде интервю за покер радиото 2+2. Разговорът е продължил повече от час:

- Eli, добре дошъл в нашия подкаст!

– Благодаря за поканата.

- Бил си лейтенант в Израелските специални части, прекарал си няколко години в Аляска, занимавал си се с бизнес в Лас Вегас, станал си постоянен участник в „Big Game“, изживял си животите на 5-6 различни хора, а си само на 48. Кое от преживяното те порази най-много?

– Ха ха. Бих казал, че най-удивителни бяха първите години в Аляска. Момчето, което се роди в Йерусалим, даже не мислеше, че ще пътешества толкова много и ще се окаже на другия край на света, където ще прекара пет години сред девствената природа и своите размисли. Това бяха фантастични времена!

- Прочетох, че преди да станеш член на специалните служби „Golani“ си прекарал известно време в затвора, след като си отказал да служиш в друго подразделение! Това истина ли е?

– Да, истина е. Винаги съм искал да служа в „Golani“. На 18 години получих призовка да служа във ВВС като механик. Така бяха преценили и искаха да ремонтирам двигатели, тъй като имах образование и опит. Аз бях против. Спорихме известно време, те настояваха на тяхното, аз на моето и така се озовах в затвора за около три седмици, докато не разбраха, че не се шегувам.

- Това вероятно е бил най-големият блъф в твоята кариера? Какво щеше да стане, ако те бяха оставили два месеца зад решетките? Колко беше готов да издържиш? Как разбра, че има възможност да размислят?

– Година преди призива аз вече бях започнал да тренирам и да тичам по 5 мили, за да се справя с физическите проверки и нормативи. Да не получа шанс да попадна в „Golani“ беше много голямо разочарование за мен и си бях обещал да лежа толкова, колкото се наложи. Разбира се, не стоях със скръстени ръце и писах писма до висшестоящите офицери, премиер министъра и министъра на отбраната… Това сработи и най-после бях повикан на разговор. Помолих само да ми се даде един шанс – бях казал, че ако не мина, ще служа като механик. Всичко се нареди, както бях желал, приеха ме в „Golani“, служих до чин офицер и всичко стана, както си го представях, когато бях на 16.

800px-Bridge_Crossing- Преди да продължим разговора за твоя живот, бих желал да те попитам още нещо – роден си в Израел и си бил в центъра на конфликта? Има ли шанс за примирие в Близкия Изток?

– Не вярвам. Бях съвсем малък, когато избухна „Шест дневната война“, а малко след нея и войната на Съдния ден. Участвах лично в бойните действия в Ливан през 1982-а и мога да заявя, че съседните държави мразят Израел. Това е причината за моето заминаване – исках да живея в мир. Freddy Deeb, както може би знаете, е палестинец. Понякога се шегуваме, че в родината си най-вероятно е щял да ме замеря с камъни. Sammy Farha пък е ливанец, а тук и двамата са мои приятели. Freddy беше казал, че трябва да пренесем покера в Близкия Изток – след като нас ни е направил приятели, възможно е това да се повтори и там! Трудно ми е да повярвам, че след няколко поколения въоръжени конфликти в Близкия Изток има шанс да се възцари мир в близко бъдеще. Все пак съм родител на пет деца и искам да живея в мирна страна.

- Напуснал си Арктика преди повече от 20 години. Каква беше движещата сила – възможностите за бизнес или желанието за развитие в покера?

– Първите две години в Аляска бяха много тежки. Работех по 16-20 часа на ден заради парите и успях да натрупам много! Офицерската заплата в армията беше между 500 и 1,000 долара на месец, а в Аляска изкарвах по 8-9,000. По-късно, когато започнах да работя и в морето, получавах процент от улова и достигах 18-20,000 долара месечно възнаграждение. Това бяха много пари. Днес мога преспокойно да ги загубя за едно раздаване китайски покер с Doyle, но по онова време си бяха цяло състояние.

Две години след преместването в САЩ, към мен се присъедини доведеният ми брат, който за разлика от мен е истински бизнесмен. Тогава той каза: Ако може да изкарваш такива пари от риба, нека се поогледаме наоколо – със сигурност има и други по-перспективни възможности! Купихме малък магазин и се заехме и с него. За следващите три години изкарахме добри доходи, но не колкото сега. После се преместихме във Вегас и видях, че се продава фото студио – нямаше нужда брат ми да повтаря два пъти!

Бях идвал във Вегас десетина пъти преди това. Всеки път губих най-малко по $10,000. Бях една от най-вкусните „риби“ в онези времена! Общо взето купихме фото студиото, където можеше да проявиш фото лента за час. След три години имахме осем такива обекти, а след още три – 25 магазина, включително такъв за сувенири, фото студия и т.н. Тогава спряхме разширението и започнахме да инвестираме в недвижима собственост, а това бяха най-добрите времена за купуване на имоти във Вегас.

- Мисля, че много хора биха отворили два магазина и биха се помислили за успешни бизнесмени, живеейки от този доход до пенсия. Какво те движеше и от къде дойде стремежът да разширяваш бизнеса?

eli-elezra- Трябва да призная, че решаващата дума беше на брат ми. Пристигнахме във Вегас през 1987-a. Това беше годината, в която построиха казино „Mirage“. Разбрахме колко перспективно е това място и какви големи бизнес и инвестиционни възможности се отварят пред нас – на практика те бяха неограничени! Разбира се, можехме да разчитаме само на парите, които имахме, но по-това време вече бях женен с три деца и трябваше да се мисли за обучение и висше образование. За щастие всичко се нареди, както исках и тогава най-после можех да поиграя покер, а придобитият опит в бизнес средите ми помогна да престана да губя и да започна да печеля.

- Не си постъпил като Guy Laliberté, който изкарвайки милиони долари във Вегас, веднага е седнал да се пробва в „Big Game“? Доколкото ми е известно, ти си започнал от $5/$10 Fixed Limit в „Stardust“ и си изкачвал нивата постепенно?

– Да, започнах да играя Limit Holdem $5/$10, после $10/$20, $20/$40, като почти не играех No Limit Holdem. Добавях и малко Razz. Първият осезаем скок беше от $20/$40 на $75/$150, когато такива игри се появиха в „Mirage“. На $75/$150 играех основно Stud, а „работното“ ми ниво за Holdem беше $40/$80. Спомням си как веднъж се оформи голяма игра, като на масата бяха Howard Lederer и David Grey – играеше се Stud $500/$1,000. Имах парите, за да се присъединя, но не го направих, понеже осъзнавах, че Stud не ми е най-добрата игра.

Мисля, че най-големите скокове бяха след 1998-а, когато откриха „Belaggio“ и тогава се запознах с Chip и Doyle. В „Belaggio“ започнах да играя $1,000/$2,000, а по късно Chip ме нави да вдигнем до $1,500/$3,000. Ако не се лъжа, сме изиграли около 200 сесии тримата. Страничните наблюдатели сигурно са ме мислили за най-глупавия човек на света, но аз си водех бележки и се заклевам, че се държах стабилно. Когато сядаше Chau Giang или някой друг при нас, за мен започваха проблемите. На 3-макс маса аз се справях добре, поради факта че Chip и Doyle се отвличаха със странични залагания на бейзбол и т.н.. Не мога да кажа че съм ги надигравал, няма как да надиграеш най-добрите покер играчи в света, играейки 3-макс, но играех прилично и научих много неща за този период.

Следващият скок беше от $1,500/$3,000 на $4,000/$8,000. По това време бизнесът вървеше добре. Усъвършенствах уменията си, а играта стана доста по-мека от нашите 3-макс сблъсъци. Няма да лъжа, че не съм имал години завършени на минус, но от момента на преминаването ми към хай-стейк игрите, плюсовите ми години станаха повече, а и печалбите ми бяха по-големи!

- Още ли предпочиташ „късите“ маси?

– О, да. Обожавам масите с 4-5 човека. С удоволствие бих играл и хедс-ъп, но трудно се намират противници – никой не иска да играе срещу мен! Едно време около мен се събираше тълпа – гледайте, Eli дойде! За мое съжаление сега това не е така. Ясно е защо обичам късите маси – на маса с 4-5 противници можете и дори сте задължени да играете повече ръце, докато на пълна маса човек трябва да проявява търпение. Винаги съм казвал, че търпението е едно от ключовите качества в покера и ако искате да постигнете успехи, трябва да го развивате. Аз мога да бъда търпелив и да играя по-тайт, но късите маси са ми по-интересни.

Eli Elezra and Doyle Brunson- Казват, че си станал нещо като главен организатор на „Big Game“ в „Belaggio“ и че играчите от други градове и държави се обаждат именно на теб, за да разберат кога ще има игра. Чух, че в момента се играе основно $1,500/$3,000, а не $4,000/$8,000. Свързано ли е това със смъртта на Chip и с факта, че дълги години той е бил „двигателят“ на тези игри или по-скоро финансовата криза си казва думата (преди 5 г.)?

– По-скоро влияе не кризата, а онлайн покера. Все пак за последните три седмици играта върви всеки ден. Основно играем $3,000/$6,000. Sammy Farha е в града – сами разбирате какво означава това. Понякога блайндовете са $2,000/$4,000, но не по-малко. По време на WSOP или турнирите в „Belaggio“ винаги има игра, но между тези събития всички играят основно онлайн. Само аз и Doyle се опитваме да оживим „Bobby`s Room“. Относно моята роля в организацията на игрите – не знам как си разбрал, но това е истината. Всички играчи, от Ivey до Hansen и самият Doyle ми се обаждат, за да уточнят дали днес ще има игра и дали си струва да пристигат от други краища на света. Звънят от други градове и всички знаят, че ако има игра – Eli ще им каже.

- Ами да, пет деца и 30 компании. Какво друго да правиш, освен да играеш покер? Разбирам те напълно.

– Като заговорихме за бизнес, сега във Вегас живее цялото ми семейство, двамата ми братя и двете ми сестри.

Бизнесът ни е семеен, а доведеният ми брат е главен делови партньор. Една от сестрите ми е много талантлива, тя ръководи всички магазини – 17 в момента. Другият ми брат се занимава с недвижимата собственост. Всяка вечер съм в „Belaggio“, но през седмицата всеки ден съм поне няколко часа в офиса на нашата корпорация, тъй като основните решения си ги вземам сам. Основното ми занимание е покер, разбира се. Близките ми го знаят и нямат нищо против. Имаха съмнения в началото, но след покер бума и появата ми в ТВ предавания, редом с най-добрите в света, съмненията отпаднаха. Видяха, че в покера също съм звезда.

 

Част 2

 

Източник: gipsyteam.ru

Снимки: highstakesdb.com, wikipedia.org, pokernewsdaily.com, southerngaming.com

Вижте още ...

Начало Форуми Защо да играеш, ако не може да спечелиш?!

Темата съдържа Коментари на 0, има 1 участник, обновена от Profile photo of #Achkata# #Achkata# преди 6 години, 2 месеци.

Трябва да сте влязъл, за да коментирате тази тема.