ФЛО(п), търн, ривър – едно интервю със Симеон Цонев (Част 2)

Симеон Цонев е един от най-добрите български покер играчи на живо. Играе холдем вече повече от 10 години, а към днешна дата и всички разновидности на покера. Известният с прякорите „Дон Фло“ и „Пчелата“ играч, е участвал в едни от най-големите покер турнири в Европа, а през 2008 г. играе и в едно от най-престижните събития – “Световните серии по покер Европа”. В последните години почти изцяло се ориентира към кеш игрите, които стават и негова професия. Симеон Цонев е първият български покер играч, който е спонсориран от покер зала – тази на „Checkraiser“. Работил е като покер мениджър и е един от хората, спомогнали най-много за развитието на играта на живо в България.

Дон Фло даде ексклузивно интервю за Покер Спирит …

Част 1

- Покерът се е променил много от момента, в който си започнал да играеш – липсват ли ти „добрите стари времена“? Какви са плюсовете и минусите?

– Определено ми липсват. Най-вече ми липсва начинът, по който се играеше играта. В чужбина например от девет души на масата шест играят за удоволствие и трима, за да изкарват пари, а в България осем играят за пари и само един за удоволствие. В старите времена това не беше така и много повече хора играеха за удоволствие и не им пукаше особено, когато губеха пари. В днешно време покер масите са пълни с мрънкалници, които след всяка загубена ръка не спират да се оплакват как някой ги е бед бийтнал – просто всеки идва с нагласата, че ще спечели, а това няма как да стане. Старите времена ми липсват не само от финансова гледна точка. Липсва ми самата обстановка по масите. Навремето покер играеха хора с часовници за по 30,000 лева, а сега е пълно с такива, на които колите им струват значително по-малко.

- Има ли бъдеще покерът в България и по света като цяло?

– Покерът има бъдеще, защото играта на карти никога няма да умре. Тези игри са измислени преди хиляди години и ще се практикуват още дълго време. Може би ще продължи промяната на форматите – в началото е било френски покер, после се е преминало към холдем, а сега минаваме към китайски покер. Не знам какво може да очакваме, но не бих се учудил, ако се въведе покер със 108 или 216 карти. На хората бързо им омръзва, но покер в някакъв вид винаги ще има. Тук говоря за покерът на живо, защото моето мнение е, че онлайн покерът бавно, но сигурно умира. Този процес започна от момента, в който професионалните онлайн играчи започнаха да печелят повече от рейкбек, отколкото от профит. Ако ти печелиш от профит и надиграваш опонентите си, значи биеш нивото и играта като цяло, докато ако печелиш от рейкбек, се превръщаш в работник на онлайн покер сайта. Това автоматично означава, че рейкът е твърде висок и най-печеливша е залата, а всички останали взимат комисиона от нейната печалба. Ако примерно ти си платил $2,000 рейк, имаш профит от $500 и чакаш още $500 рейкбек, това за мен не е покер и не е идеята на играта. В такъв случай предпочитам да играя в къщи или в някое кафе с познати на малки суми, но да знам, че не плащам рейк и когато победя съм играл покер. Всичко това превръща покер играчите в машинки, които се опитват да докарат нещата до брейк ивън и да си вземат рейкбека – това за мен не е покер, но никой не искам да обременявам с това си мнение.

- Играеш ли покер в чужбина и ще те видим ли на някой голям турнир в скоро време?

- Все по-рядко играя турнири и все повече наблягам на кеш играта. Моментът, в който спрях да играя сериозно турнири, беше моментът, в който спечелих най-голямата си турнирна печалба – станах 13-ти на ЕПТ Будапеща. Това беше единственото издание на този турнир, входът беше €4,300, в него взеха участие 540 човека, а моята награда беше €17,000, което е четири пъти бай-ина. Начинът по който са структурирани наградите в тези турнири, огромна част от тях отиват в първите пет човека, рейкът и страничните разходи на играчите, правят редовното участие в тях с цел печалба почти невъзможно. Тези събития имат смисъл, ако отидеш на екскурзия и между другото участваш в тях, но не и да печелиш от това. Реално с тази печалба си избих входовете за четири такива турнира. Нали разбирате, че е неприемливо да очаквате класиране в ТОП 13 на всеки четири турнира, за да сте на нула. Да приемем, че не играете турнири с толкова висок вход, а такива с бай-ин €500 или €1,000. Отивате примерно да играете турнир във Франция, защото там има доста слаби играчи. Разходите са следните: около €300 пътни разходи, делиш си разходи за спане с още някой приятел и за шест дни плащате по €300 хотел, €100 турнирна такса, ако турнирът е с €1,000 вход и €200 разходи за храна – общо €900. Ако случайно спечелиш, организаторите си удържат 4% за тях и 3% за бакшиши, което на €1,000 вход са още €70. Така излиза, че ти не играеш турнир с €1,000 + €100, а €1,000 + €1,000, а дори най-добрите турнирни играчи на живо имат максимум 30-40% РОИ. Тъй като аз съм голям фен и недоразвит талант на математиката, навремето бях едни от най-добрите в тази сфера, и обичам да си смятам нещата, след тези сметки достигнах до извода, че от международни турнири на живо се печели много трудно. Играя всички големи турнири в България, защото страничните разходи са много по-малки. Излизам от време на време и в чужбина, но това се случва рядко, защото за мен приоритетът в покера е изкарването на пари, а не славата. Това е и причината да се ориентирам и да наблягам на кеш игрите. Разбира се, в началото беше обратното – играл съм ЕПТ турнир с вход от €5,000 при банка от €15,000, но хората се променят. Аз лично предпочитам да живея добре, а не да съм известен.

- Къде се виждаш след 5-10 години?

– Може би след 10 години се виждам в собствена къща, деца да обикалят около мен, да имам куче, да си каня приятели в двора на ядене и пиене и да играя максимум два дни в седмицата покер, като се надявам до тогава да съм намерил нещо, което да работи за мен и да ми изкарва пари без да си губя времето. Не, че покерът е загуба на време, но навремето играех хазарт по 72 часа и това не ми правеше впечатление, докато сега повече от 14 часа игра ме натоварват. Представете си какво ще бъде след 10 години? В един момент все пак трябва да почна да живея нормално. През последните пет години си лягам в шест сутринта и ставам в четири след обяд … това не може да продължи вечно. Никога няма да спра да играя покер, но искам да играя колкото ми се играе, а не по задължение.

- Играл ли си стейкнат и какво мислиш за тези практики?

– Играл съм изцяло стейкнат единствено в началото на кариерата си в турнирите, за които ви разказах (част 1). От там нататък в почти всички големи турнири, които играя, продавам някаква част от екшъна си. Дали много или малко, дали от уважение към някой или под формата на размяна на проценти, но е факт, че не се сещам за голям турнир, в който да съм имал 100% за себе си. Тук моето мнение е, че когато играеш голям турнир и в него участват примерно двама твои приятели, които са добри играчи, размяна на проценти с тях сериозно намалява вариацията. Реално в кариерата си съм бил стейкван от пет до сто процента на всякакви нива, като ако приемем, че 30 човека са инвестирали в мен пари, минимум 27 от тях са били на печалба.

- Кое е най-странното място, на което си играл покер?

– Точно за покер не мога да ви кажа, но ще ви разкажа за най-странното място, на което съм играл комар. Това се случи с небезизвестният Кирил Мариновски – бридж и покер играч, с който посетихме покер клуб „Конкорд“ във Виена. За съжаление не бяхме съобразили фактът, че по това време се провежда Европейското първенство по футбол и цените на хотелите бяха зверски, а намирането на свободни стаи истинско предизвикателство. Все пак успяхме да наемем един апартамента в центъра на Виена, близо до операта, и отидохме да играем първия турнир. Носих в себе си едно зарче, тъй като често изненадвам противниците си при гранични решения в дадена ръка – хвърлям монета и казвам, че ако е ези ще колна, а ако е тура ще фолдна, като по това време използвах въпросното бяло зарче за същото нещо. Играехме покер почти винаги до сутринта и прибирайки се към четири и половина, винаги спирахме в една будка на трамвайната спирка – точно срещу място, където спяхме, за да хапнем виенски шницел, вурстчета и да пием по една две бири. Будката беше почти същата като нашите денонощни павилиони за цигари и алкохол по спирките с характерния малък перваз отпред – купуваш, плащаш и консумираш. И така, когато отиваме на четвъртата сутрин, на въпросната будка един чернокож седи и си пие бирата. Тъй като се редувахме кой да плаща, а този ден аз бях наред, бръкнах в джоба, за да извадя монетите. В същия джоб си носех и зарчето и неволно го извадих. В този момент негърът попита – „Какво е това?“ и аз отговорих – „Ми, зарче.“, след което той предложи да хвърлим зарчето и да заложим. Двамата с Киро веднага се съгласихме, сложихме по едно евро и решихме аз да хвърлям пръв, като уговорката беше, че този, който хвърли най-голямо число печели всичко. Хвърлям аз – две, последва бурен смях, хвърля негърът едно, хвърля Киро и той едно. Взех парите и трябваше да им дам реванш. Втората игра спечели негъра и както се досещате, продължихме. По едно време идва някакъв германец, дошъл да гледа европейското – „Какво правите бе?“ – „Ми, хвърляме зарче на по едно евро.“ – „Може ли и аз да се включа?“ – „Е, що да не може.“ – всичко това в четири и половина сутринта. След 10 минути идват и двама австрийци, като случката се повтаря и те също се включват. Човекът от будката си продава бири и шницели, а ние си хвърляме зарчето. В един момент германецът загуби над 20 евро и си тръгна, но идваха други хора – смениха се поне 8-9 различни човека, като в един момент играхме шестима едновременно. По едно време тръгнаха трамваите и хората започнаха да отиват на работа – стана седем часа и спряхме. От началото до края играхме само аз, Киро и негърът, но всички бяхме назад, защото тези, които спечелиха бяха изхарчили печалбата за бири и шницели – все пак играта продължи около три часа. Единственият печеливш беше продавачът в будката. Та, това е най-интересното място, на което съм играл комар, въпреки че съм участвал в много игри по тавани и мазета.

- Какъв е най-големият пот, в който си играл?

– Най-големият пот, в който съм играл беше за около €13,000 и за съжаление го загубих. Играта беше на €25/€50 и на масата бяха четирима гърци и няколко българи. Почти винаги имаше страдъл €100, като в този случай един от играчите беше сложил ре-страдъл €200. Аз имах АК спатии и ги направих €800. Гъркът ми колва, другите фолдват и потът става €2,000. На флопа падат Q, 8, 3 с две спатии, като аз в този момент имам около €5,700 стак. Чеквам, гъркът ми залага над €1,000, аз влизам алл-ин и той колва с две валета. Не дойде нищо, което да подобри ръката ми и така. Не съм 100% сигурен дали нямаше и рейз преди мен префлоп, но факт е, че аз бях показал зверска сила и на двете улици, което явно изобщо не притесни гъркът. Най-големият пот, който пък съм печелил е 7,000 лева на 10/20 лева в „Радисън“, но не помня конкретната ръка. За най-голямата ми печалба от турнир вече ви разказах.

- Кой е най-интересния сайд бет, в който си участвал?

– Хващал съм се на много басове, от рода на това кой какво ще каже след дадена ръка или за това какви карти държи някой от играчите. Случвало се е да съм се обзаложил за 50 лева и играчът, чийто карти са обект на баса, да не иска да си ги покаже, като съм бил толкова сигурен какво държи, че съм му давал 40 лева, само и само да ги покаже и да взема другите 10 лева. За начинаещите играчи това е странно, като даже съм бил обвиняван, че съм видял картите на противника, но понякога нещата са толкова ясни, че просто е въпрос на късмет, за да знаеш абсолютно точно каква ръка държи другия играч.

- Ако можеше да се върнеш назад във времето, към началото на кариерата си и да дадеш един съвет на младия „Дон Фло“ – какъв би бил той?

– По принцип тук би трябвало да кажа – да мисли повече и да се подава по-малко на емоциите, но може би най-добрият съвет би бил – да играе повече, отколкото игра. Имало е стотици ситуации, в които съм си тръгвал от дадена игра, защото съм си казвал – защо да продължавам да им взимам повече пари на тези хора, като съм спечелил достатъчно, а после съм разбирал, че по-слаби от мен играчи са спечелили много повече само защото са останали. Другите съвети, които бих му дал са да има повече воля, дисциплина и както се казва в комарджийските среди – „да даяни на лапане“. Аз на загуби издържам, но като печеля ставам и си тръгвам, по-рано от необходимото, което съм установил, че е голяма грешка. Много пъти е трябвало да играя повече, а не съм го правил.

- „Призрачното“ изображение на кои обекти в инфрачервената фотография е познато като „Ефект на Ууд“? (Това е въпросът от участието на Симеон Цонев в шоуто „Стани богат“, след който отпадна от играта.)

А. метални предмети
B. течаща вода
C. листа на растения
D. човешки лица

– И сега не съм сигурен кой е верният отговор, но мисля, че беше листа на растения.